Автор: Димитър Недков
Издател: "МИРИАМ"
ISBN: 978-954-787-050-5
Превод:
Редакция: Мария Арабаджиева
Художествено оформление:
Печатница : МУЛТИПРИНТ ООД
Корична цена 19.89 лв.
Kлубна цена 1591..2 лв.
Спестете 397..8 лв.
! Тиражът е окончателно изчерпан, не се предвиждат допечатки.
Късната есен на 1997 година. България. София. Мракът отдавна е затиснал столицата, а улиците на крайния квартал в подножието на Витоша отрано са обезлюдели. Един след друг автомобили спират пред нова бяла къща и слизащите от тях мъже потъват зад тежката дъбова врата. Ако любопитен поглед надникне през плътните завеси на прозорците, би останал доста озадачен. Дискретно осветена зала с висок таван, подпрян от четвъртити колони. Тишина, нарушавана само от пукота на горящи свещи. До вратата - висока сянка на мъж, разкрачен и подпрян на тежък малтийски меч. Покрай двете дълги стени на правоъгълното помещение - редици от столове, а на тях мъже, застинали в една и съща поза. Всички са облечени в черни смокинги, препасани със синьо-бели престилки с някакви знаци по тях. Чуват се три силни удара. Зад голямата маса, откъдето те идват, се изправя силует и някак си изпод земята зазвучава тиха моцартова музика. - Защо се наричаме свободни зидари? - пита сянката зад масата. - Понеже като свободни мъже работим на Великия строеж.
ПРЕДГОВОР
КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
Светлината и сенките на Братството
Книга втора на Масоните се върнаха в България се бави по вина на автора, въпреки многократните настоявания на издателя. В документалистиката това е обичайна ситуация. При изследване на събития и документи отпреди сто години - нещата са много по-лесни. Когато обаче предмет на проучванията е съвремието - задачата на автор, претендиращ за обективност, е доста по-сложна. Още повече, когато самият той е участник в случващото се, а не само страничен наблюдател.
Описването на вековната история на масонството и оценката за неговата роля винаги предизвиква нееднозначни реакции. Приносът на масонството за развитието на човешките цивилизации е отдавна доказан исторически факт. Нееднократно то е определяно като - главен герой в човешките съдби. Едно от най-силните доказателства за значението на Свободното зидарство е неговото основно място в координатната система на Западната демокрация или раждането на Новия свят. В края на ХХ в., след кратък, но мъчително студен период на разделението на хората от две антагонистично настроени една към друга идеологии - светът се разтърси от падането на Берлинската стена. Тази стена е може би единственият градеж в който Свободните зидари вземат участие в неговото разрушаване, а не в изграждането му. Случва се нещо уникално - за пръв път едно разрушение води до сближаване, а не до разделяне на отделни групи от човешката общност.
Самият генезис на унищожаването на Стената съдържа преди всичко библейската идея за Братство между всички хора на земята. В онзи смисъл, според който Братството не е нищо друго освен поведение, при което човек възприема другите хора като себеподобни и правата му са еднакви с правата на другите. Може би, защото в основата на всяка идея за Братство стои наличието на първия идентификационен белег - Свободата. Свободата в името на която падна онази Берлинска стена. Онази Свобода, която е основен характеризиращ белег на всяка една масонска общност. Онова понятие Свобода, което в неговия масонски аспект се допълва с възможността на човека да се придържа към обективен, преференциален ред от ценности. В този смисъл масоните разбират Свободата като способност за споделяне на ценности, които са предпоставка за създаването на нравствения свят у човека.
Заедно с всички останали свободи, които се отприщиха след разрушаването на Стената, хората на Изток придобиха и правото на свободно сдружаване. През деветдесетте години на 20 в. Свободното зидарство стана характерен белег и за т. нар. страни с нова демокрация. Паралелно с цялостната реформа на обществото започна и реактивирането на масонските общности в държавите от Източна Европа. Един мъчителен процес, изпълнен с целия спектър на противоречията на посттоталитарния период на обществата. Свободата, Толерантността и Братството, като основни понятия в масонската антропология, започнаха да възбуждат нов тип мисловна дейност в обществата, желаещи да се присъединят към свободната част на света. За пореден път се оказва, че историята се преповтаря. Така, както през втората половина на 19 в. масонството изиграва решаваща роля в национолно-освободителните борби за независимост в предимно славянските държави, така в края на 20 в. на Свободното зидарство отново се падна ролята на социален катализатор на прехода към демократично устройство на бившите тоталитарни диктатури в същите тези държави.
