През 1945 г. селяни от Горен Египет намират истинско съкровище, укрито в проста делва: ръкописи върху папирус с все още запазени кожени подвързии. Това са тайните книги на гностиците. След откриването на ръкописите от Мъртво море това е втората находка, която може да промени из основи общоприетите представи за възникването и същността на християнството.
През 1946 г., благодарение на усилията на учените, ръкописите от Наг-Хаммади вече са собственост на Музея в Кайро. Известният френски историк и изследовател на коптската култура Жан Дорес е поканен да направи експертиза на колекцията. Той датира ръкописите от периода 3-4 в. и лично се заема да установи местонахождението на находката. През 1948 г. разследванията го отвеждат до некропол, разположен близо до древния град Хенобоскион (днешен Наг-Хаммади), на брега на Нил. Местността е осеяна с пещери, някога обитавани от отшелниците-гностици. Затова съвсем логично е те да са скрили своите ръкописи някъде там, сред гробниците на древния некропол.
Жан Дорес разказва за необикновеното откритие на гностичната библиотека от Наг-Хаммади, посвещавайки ни в учението на гностиците и в съдържанието на тайните книги, за чиито автори различните изследователи обявяват Адам, Сит, Иисус, Зороастър и Хермес Трисмегист.